В просторна къща със градина, на брега на приказната Сена, шета французойка домакиня, в най-хубавата рокля пременена. Дръпнала пердетата червени, изтъкани от най-фината коприна. Блеснали прозорците засмени. -Bonjour, прекрасана ми градина. А по Сена нейде в лодка, сгушили се двама млади мечтаели след петдесет години да са там, макар и стари. В късния следобед, още светло, препълнени Jardin des Tuileries, посрещат посетители и гости, а слънцето не спира да блести. Сорбоната навярно още пълна е със светещи очи и всичко там е толкоз светло, в града на любовта - Париж. В сънищата си така те виждам. Такъв си в моите очи. Дано по-скоро да те видя, уханен и красив Париж.     Мануел Кушута