Там, където ветрове се гонят
и въздига ги небето на вихрушка,
де тополите изтръгва

Стари ракли не отварям.
Писма повторно не чета.
Дрехи скъсани не кърпя.

В просторна къща със градина,
на брега на приказната Сена,
шета французойка домакиня,

Да ме гледаш с онзи поглед,
с който гледаш ме във гръб.
Да целуваш със нескрита тръпка,

Недей възпира мене, непокорния.
В клетка мен не можеш да навреш.
Роб съм на закон, но на природния -